Иранизми в българския език

Речниковият фонд на съвременния български език като
цяло съдържа голямо количество чужди по произход думи, които
поради тази си характерна особеност се очертават, а и по същество
представляват заети от други езици лексикални единици или само
заемки. Значителна част от лексикалните заемки в българския
език са и заемките през различно време и на различно място от
иранските езици, които поради произхода си са съответно ирански
лексикални заемки или само иранизми в българския език.
Понастоящем в българската езиковедска литература най-
разпространено е мнението, че в българския език иранските езици
са представени само или предимно чрез персийските заемки,
преминали в езика благодарение на посредничеството на турския
език. В действителност, наред и по-точно преди персийските лек-
семи, проникнали в българския език посредством турския език или
някой друг от тюркските езици, в речниковия фонд на българския
език има и битуват също така и немалко на брой заемки от други
ирански езици - праирански, скито-сарматски, алански, кюрдски
и др.
В тази връзка, въпреки всичките трудности и рискове
около по-точната идентификация на заетата от иранските езици
лексика, винаги трябва да се имат предвид и да се разграничават и
двата основни и съставни термина, като по-общият от тях е само
„иранизми в българския език“, а по-частният е „иранизми в бъл-
гарския език, заети през турския език“.
По-общото и родово по съдържание и характер понятие
„иранизми в българския език“ включва и обединява всички по-
ранни, предосманотурски, ирански по произход лексикални заем-
ки - праирански, скито-сарматски, алански, които по принцип са
заети в българския език по северен път, както и лексикални заемки,
резултат от ранни тюркско-ирански и по-късни турско-персийски
и турско-кюрдски етнолингвистични контакти, смесвания и вза-
имовлияния.